Употреба на органични торове за продукция, максимално близка до биологичното производство

* Резултати от опити с органични торове при пшеницата показаха в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Продуктите се внасят и изпробват у нас от фирма “Семпе-2″ с управител Васил Петров.

 

Резултатите от опитното приложение на органичен тор, който е компост от рибни отпадъци от промишлеността във Франция и гуано, при 15 сорта пшеница, бяха представени от проф. Маргарита Нанкова, завеждаща секция “Агрохимия и торене” в Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево. Присъстваха земеделски производители и търговци на препарати.

Експериментът е съвместен с фирма “СЕМПЕ 2″ – Разград. Управителят й Васил Петров обясни, че се занимава със земеделие от 1980 г.:

– Предвид предизвикателствата на пазара, ние внасяме органични торове за почвено и листно приложение и под формата на разтвори за оранжерии, както и други биорегулатори за трайни насаждения и зеленчуци. Нормално е една чужда технология да бъде проверена при българските условия и няма кой да го направи по-добре от един класен институт, какъвто е този в Генерал Тошево. Ние се обърнахме, за да бъде направен експеримент с продуктите, които предлагаме, и организирахме тази среща, за да ги представим и пред нашите клиенти.

Опитите дотук са обнадеждаващи, както в производствени условия, така и в института, но ние искаме да има устойчивост на този оптимизъм, за да можем да ги наложим сериозно на пазара. Целта на срещата е клиентите ни при реални условия да видят какви резултати се получават!

Проф. Нанкова обясни, че този органичен тор има сертификат за използването му за биологично производство. Пред присъстващите тя представи нормите, които французите препоръчват, както и тези, които са изпитвани в институт:

– Съобразила съм се при нашите условия кое е по силите на земеделските производители, за да се постигне една удовлетворяваща норма за основно торене. Това, което изпитвам през последните години, са само биологични продукти. Единственото, което разваля опита, за да бъде чисто биологично производство, е вкарването на хербициди. Основният стремеж е да се произвежда крайна продукция с параметри, максимално близки или равни на тези, които са абсолютно изискване за биологично производство. Защото, ясно е, че дори най-мощните в земеделско отношение държави в Европа и света не могат да си позволят високи проценти на биологично производство. Но, стремежът ни е масовата продукция да бъде с максимално близки параметри.

Другото интересно при този опит, което го отличава от много други, които се водят в нашата секция, е, че това на този етап е втората по продължителност монокултура, но е първата с такава голяма площ. Най-дългата ни монокултура навърши миналата година 55 години. Този опит е заложен почти от създаването на института на много малка площ и не позволява изпитване на по-голям брой сортове пшеница. Докато тук са включени 15 сорта пшеница, пет от които са чужди.

При опитите добивите никога не са падали под 100 кг/дка. Движат се в изключително прилични граници, като е достигана продуктивност и над 500 кг/дка, което зависи, както от сорта, така и от метеорологичните условия, обясни тя. Освен продуктивността и физичните характеристики на зърното, се извършват и агрохимчически анализи по отношение на съдържанието на протеин в зърното и други характеристики по отношението храненето и износа на хранително вещество, които резултати значително по-късно получаваме.

Представляват изключително голям интерес тези технологични моменти, които се разработват за всички, които се занимават с биологично производство. Изследванията в това отношение, правенето на този тип торове, започва през 1887 г., когато във Франция започват да се създават условия за такова производство. През последните десетилетия в световната наука и практика изключително голямо внимание се отделя на точно такъв тип средства за подобряване храненето на растенията, тъй като те са де факто извлечени от природата.

Всичко направено дотук в нашия институт показва изключително големия резерв при използването на продукти от този тип, които могат да доведат до подобряване на условията за натрупване на хранителни вещества в почвата, за подобряване на хумусното състояние и запазване на продуктивността на културите при тяхната употреба и намаляване вноса на азотни торове, т.е. понижаване на нормата на азота като подхранване. Защото ние в опита не правим азотно подхранване на пшеницата преди началото на трайната пролетна вегетация, но стабилно средните добиви са около 300 килограма и повече от декар в рамките на целия опит, което никак не е малко. При ежегодната употреба на такива торови средства можем да се погрижим за почвата и да намалим опасните поражения за околната среда, а и директно за самото производство.

Амбицията ни е опитите да продължават.

Георги Райков, агроном в “СЕМПЕ 2″ и отговарящ за проекта, сподели, че основната част от клиентите им произвеждат зърнено-житни култури. Затова нормално е за момента основният акцент от приложението на тези продукти да е при производството на такива култури. От миналата година имат заложени опити и в Южна България. Водят се разговори за съвместна работа с производители на праскови и череши в Сливенския регион.

* * *

Основната идея на лекцията на проф. М. Нанкова бе да се наблегне на факта, че няма по-голям комплексообразовател и няма по-добро мелиолиращо средство за почвата от органичното вещество. Тя представи резултатите от изпитването на продуктите Exell Orga и Шопен. Опитите й са върху 15 сорта пшеница, от които 5 чужди. Най-висока ефективност е показал сортът Славея и с абсолютна сигурност може да се каже, че е единственият, който през годините е давал стабилна и висока реакция не само при основно торене, но и при листно влагане.

Продуктът Exell Orga, който е подходящ за почвено прилагане, може да се яви като един мелиорант, както в киселите почви, така и в почви, в които има алкална реакция, т.е. и в двете зони, където има дискомфорт по отношение на усвояване на хранителните вещества, обясни проф. Нанкова.

 

източник:Агровестник